С тържествено честване МУ-Варна отбеляза 150 години от създаването на първата дарителска болница по нашите земи на името на Параскева Николау на 12.12.2019 г. в Юнашкия салон – Варна. Събитието се проведе под надслов „150 години в служба на здравното дело във Варна".
В присъствието на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, зам.-кмета на град Варна г-н Коста Базитов, ректора на МУ-Варна проф. д-р Красимир Иванов, изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина" проф. д-р Валентин Игнатов, академичното ръководство на университета, преподаватели, студенти и гости събитието откри деканът на Факултета по медицина проф. д-р Златислав Стоянов.
Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан поздрави присъстващите и изтъкна важната роля на градивните дела на предците ни и наследството, което са ни оставили.
Студенти от МУ-Варна пресъздадоха образа на крупния търговец Параскева Николау и разказаха историята на сградата на болницата, на чието място днес се помещава Музеят по история на медицината.
Д-р Елиана Иванова представи изграждането на бактериологична станция на мястото на сградата, а д-р Анета Кирова запозна присъстващите с най-значимите моменти от разгръщането на организираната профилактика във Варна, ръководена от Санепидстанцията (предшественик на ХЕИ, а днес РЗИ), която от 1950 до 1972 г. се намира в сградата на болницата.
По време на събитието за първи път беше представен документалният филм „Хранилище на човещина" на MuVi tv, който разказва за живота на сградата на болницата и как тя предава традиции и памет на бъдещите здравни професионалисти и варненската общественост.
Юбилейната книга „150 години в служба на здравното дело във Варна" пък бе представена от авторския екип – доц. Георги Маринов, доц. Невяна Фесчиева, доц. Димитър Ставрев, д-р Елиана Иванова, д-р Анета Кирова, архитект Огнян Каменов, син на архитект Камен Горанов, извършил цялостно преустройството и реставрацията на сградата. Към авторския колектив със свои непубликувани до момента изследвания за дейността на болница Параскева Николау принадлежи и големият български историк на медицината доц. Владимир Василев.
Доайенът на общественото здравеопазване във Варна доц. Фесчиева сподели, че резултатите от образците на историко-медицински изследвания и научна добросъвестност, които доц. Василев ни е оставил, са дълбоко вплетени в тържествен спомен и са пример за всички, които ще се заемат с проучване и възстановяване на историята на медицината като част от културната история на обществото. Сред гостите в залата бе и д-р Иван Капинчев – основател и първи директор на Музея по история на медицината.
Всички те споделиха почитта и изразиха признателността си към делото на Параскева Николау.
Част от инициативите, посветни на юбилея, бе специалната изложба на фотографа Петко Момчилов – „Музеят по история на медицината днес".
Първата в България дарителска болница е построена през 1896 година и е дар за града ни от Параскева Николау. Параскева Николау е роден във Варна, в началото на 19 век, в семейството на Никола – търговец с широки връзки в Цариград и Одеса. Младият Параскева наследява и развива много успешно търговията на баща си. Живее и работи предимно в Одеса. Там той е известен с дарителството си в името на благородни каузи и става почетен гражданин на Одеса.
През 1851 той пише писмо до Митрополит Порфирий и гръцките старейшини на Варненската община (по това време все още няма българска община), в което споделя намеренията си да построи в родния си град църква и болница в местността Св. Илия.
На 30 януари 1858 г. П. Николау слага подписа си върху своето завещание. Освен за сградата, дарителят определя средства и за издръжка на болницата.
Много прозорливи и дори ренесансови са и клаузите от завещанието на Параскева Николау да се отпускат стипендии на деца от Варна, които да учат търговия и други науки в Атина, както и част от дарените средства да се използват за осигуряване на средства за зестри на осиротели девойки при омъжването им. Такава стипендия е отпусната на бъдещия голям писател и поет на Гърция, роден и живял във Варна, Костас И. Варналис, за да учи теология или литература в Атинския университет.
Църквата „Св. Николай" е построена през 1865 год., а болницата е открита в деня на св. пророк Илия. Първият пореден регистрационен номер на постъпил пациент е от 8.11.1869 г. Тя разполага с 12 стаи, 8 души персонал и е голяма придобивка и гордост за града по това време.
Изграждането на новата сградата на болницата „Параскева Николау" и нейното откриване отварят нова страница в живота на варненци и задават принципите на съвременно здравеопазване.
Приетите пациенти според болничната приемателна книга са от различни народности (турци, гърци, българи, руси, англичани, финландци, арменци, татари, албанци, власи, араби).
Благодарение на болницата варненци още преди Освобождението и началото на организираното здравеопазване в България имат шанса да се възползват от болнично лечение от нов тип, почиващо на съвременни принципи, пропито от хуманните идеи за равенство.
През 1906 г. Варненската община придобива собственост върху болницата. В този вид тя функционира до 1912 г., след което започва динамичен период, в който в сградата са настанявани „различни учреждения", все свързани със здравето: сиропиталище; военен лазарет; изолатор за заразно болни – от холера, скарлатина; химическа лаборатория.
След войните 1912-1918 г. Варна, както и цяла България, е изправена пред неимоверни трудности – разруха, бежанска вълна от Добруджа, Тракия и Македония, оскъдица, епидемии от инфекциозни болести, затруднен достъп до здравна помощ...
Заслуга на медицинската общественост в града ни е, че не само дава идеи за излизане от кризисното състояние, но настоява и спечелва подкрепата на местните власти и на гражданите за разкриване на дейности в полза на здравето и предпазване от болести. Сградата на дарителската болница дава място за реализирането им.
Междувременно се води дълга борба за разкриване на общински Майчин дом, в която големи заслуги има д-р Александър Стателов, дългогодишен старши общински лекар.
Д-р Смоленски, със своя авторитет и лични дарения на труд и инвентар за Дома, успява да спечели доверието и помощта на гражданството. Дарения от частни лица и учреждения, умела организация на снабдяване, ремонт, прехрана и не на последно място – доброволните дежурства на акушерките от завършилите през 1923 г. 10-месечен курс към Варненската държавна болница, са важно условие не просто за оцеляването на Майчин дом, но за неговото укрепване и развитие. Той разширява своята дейност и от 20 април 1933 г. под ръководството на новия си управител д-р Симеон Подбалкански е преместен в нова подходяща сграда.
След 1972 год. до днес сградата на болница „П. Николау" е намерила своето достойно предназначение. Тя се превръща в храм на паметта, на историята на медицинското изкуство и практика.
От 2014 г. МУ-Варна поема грижата за музейната сбирка.
Видео от събитието вижте тук.
Вероника Стоянова
Първите подбрани за дигитализация материали са свързани с актуалните за годината събития: 150 години от рождението на проф. д-р Параскев Стоянов, 100 години от обявяването на Варна за курортен град и 60 годишния юбилей на Медицински университет – Варна. Приключи електронната обработка на книжния и документален фонд, свързан с личността и творчеството на проф. д-р П. Стоянов. Създадените файлове са налични в музея и достъпни за публиките.
Трета зала обхваща периода на османското владичество и Българското възраждане. Показани са икони на светци лечители - безсребърници.
