МУЗЕЙ ПО ИСТОРИЯ НА МЕДИЦИНАТА

продължи

История на музея

Идеята за създаване на музей възниква през 1969 г. сред варненската медицинска общност по време на честване на едновековния юбилей от основаването на благотворителната болница, построена със средствата на варненеца Параскева Николау. През 1978 г. идеята прераства в решение на Окръжен народен съвет – Варна. За база на новия музей е определена точно болницата. Комплексът от възрожденска сграда и параклис са реставрирани и обявени за паметник на културата през 1982 г. от Националният институт за паметниците на културата.

Задачата по създаването на Музей по история на медицината е възложена на д-р Иван Капинчев. Той определя концепцията за музейното изложение и координира дейността на екипите от специалисти. Съвместно работят изтъкнати археолози, антрополози, етнографи, историци, фармацевти, историци на медицината, архитекти и др. В резултат от усилията им се оформя една цялостна концепция. Успоредно с външното и вътрешното архитектурно оформление се предприема усилена събирателска дейност, която се характеризира с посещения на стари лекарски фамилии и получаване чрез дарение или срещу заплащане на старинен инструментариум, мебелировка и медицинска книжнина; изготвяне на копия от паметници на културата, съхранявани в музеи и галерии из страната и отнасящи се към медицината по българските земи; събиране на обществени организации, колекционери и частни лица на предмети, инструменти, документи, снимки и други, свързани с обществено-медицински събития и изтъкнати медицински дейци; запознаване на обществеността със създаването на музея. Събрани са материали от всички точки на България и това определя общонационалния облик на музея.

Музеят отваря врати през 1985 г. Първоначално той е звено към Института по здравна просвета – София, със статут на „Музейна сбирка по история на медицината“. От края на 2016 г. Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие” (Музей по история на медицината) е част от структурата на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.

чети още

История на болницата

Снимка на сградата от първата половина XX век

Преди и след Кримската война град Варна бил най-голямото турско пристанище на Черно море, с население около 16 000 жители, от които 8300 турци, 6 100 християни – източно православни, 1 000 арменци, 30 евреи с турско гражданство и 150 гърци или йонийци. Гърците били с високо самочувствие, понеже във Варна имало гръцки владика от много години. Гръцки говорели и гърчеещите се гагаузи.

Варненските търговци имали добри връзки с Одеса. Един от тях Парашкева Николау забогатял твърде много там. Приживе – около 1850 – 1851 г. – водил преписка с представители на варненските гърци, тъй като искал посмъртно да завещае суми за построяване на болница, църква и за други благотворителни цели. Самото му завещание е от 1858 г., което съдържа 41 статии (членове, параграфи). Статия 18 предвижда 25 000 сребърни рубли „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. За построяване на църквата “Св. Никола” той определя сумата от 50 000 сребърни рубли. Осветена е на 5 юни 1866 г. Изобщо в завещанието се дават 127 000 севбърни рубли в брой или лихвите им за общественоблаготворителни цели във Варна. Това е било изключително голямо човеколюбиво дело.

Болницата била построена около 1868 – 1869 година. И до сега над входа й стои гръцка паметна плоча с надпис (в превод):

Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие на обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, като вършеше това. С това той доказва любовта си към ближните си. Сградата се издига величествена като пожелание и венец на отечеството. Нека Христос му даде добро на небесата, усърдие на тукашните и опазване на болест. Това благодарната на висшите небеса Варна написа по желание на цялото общество с Танталидев епос. – В лето господне 1861. – От архиепископа Пофийрий и ефорите”: Панко Георгиу, Васил Сулини, Ат. Харитопуло, Ст. Теофанис, Евстати Мавромату.”

Болницата е първата гражданска болница във Варна и изпълнява важна роля в здравното обслужване на населението. Според волята на дарителя Парашкева Николау в нея са лекувани безплатно всички без разлика по пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. и до 1912 г. тя служи изцяло на варненската общност.

През годините сградата е имала различни предназначения - била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, санепидстанция, хигиенно-епидемиологичен институт, лечебница за гинекологично болни, а през 1927 г. към една от постройките е открит и първият общински Майчин дом във Варна.

чети още

Параскева Николау

Параскева Николау е може би най-големият дарител на Варна. Дарява на родния си град болница, завещава част от своите богатства за строежа на църквата “Свети Никола”, за стипендии на варненчета, които учели търговия в Атина, за зестри на девойки сираци.

Биографичните данни за този родолюбив варненец са твърде оскъдни. Годината на раждането му не е известна, но се знае, че е “християнин от православно вероисповедание, родом от гр. Варна, приморски град на България”. Предполага се, че е от гагаузко-гъркомански произход. От завещанието му научаваме: “наследници в права линия нямам: аз съм бездетен и неженен; нямам родители, защото умряха, имам само роднини от моите две сестри Анта и Парасковия, именно децата и внуците им, но колко са те и как се наричат, не зная, защото много години са се минали, как се намирам далеч от родната си Варна…”. В средата на XIX в. Параскева Николау бяга от поробена България и се заселва в Одеса. Там успява да натрупа значително богатство като крупен търговец и дори става почетен гражданин на града.

чети още

Експонати и Колекции

На площ от 400 кв.м. в три хронологично подредени изложбени зали и две фоайета се проследява развитието на медицината като практика, изкуство и наука от най-дълбока древност до наши дни.
Антропология Антропология
Първа експозиционна зала обхваща периода от V хилядолетие преди Хр. до края на XIV в. след Хр. Тук е изложена една от най-богатите в страната палеоантропологични колекции. По костния материал, намерен при археологически разкопки, може да се съди за здравното състояние и болестите на древните хора по нашите земи, за тяхното отношение към живота и смъртта. Показани са видовете погребения – хокерен, трупоизгаряне (кремация) и християнски тип погребение. Възстановките по черепите демонстрират как са изглеждали хората, живели по тези места през различните епохи. Черепът с преживяната трепанация и представените черепни деформации са също акценти в тази зала.
Народна медицина Народна медицина
Във Втора експозиционна зала е показана медицината през османския период и Възраждането. Изложени са икони на светци лечители - безсребърници. Акцентът тук е поставен върху народните практики на лечение, употребявани по манастирите, от селските свещеници и знахари, както и сред обикновените българи, които препредавали помежду си познания за полезни билки и здравни методики. Представени са гърнета за съхранение на полезни лечебни средства, старинни клещи за вадене на зъби, лечебна кал (мумио), луга, непрана вълна, гривни за регулиране на кръвното налягане и др. Отделено е внимание на суеверни методи като баенето, леенето на куршум и пр. Някои от тези практики все още се използват в някои краища на страната.
Античен инструментариум Античен инструментариум
Интерес представляват железните и бронзовите медицински инструменти от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава. Изложени са монети с образи на здравеносни божества - Асклепий, Хигия, Телесфор и др., сечени и намерени по нашите земи, те потвърждават значението на медицината в онази древна епоха.
Гражданската и военната медицина Гражданската и военната медицина
Забележителни са и интерес предизвикват: хомеопатичният набор от XIX век от гр. Трявна, витрините, посветени на Червения кръст, и чуждестранните университетските дипломи на първите български лекари. Трета експозиционна зала включва периода от началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. до средата на XX век. Изложените тук експонати най-близко кореспондират със съвремието. Могат да бъдат видени лични вещи и документи, собственост на видни медици; разнообразно оборудване и апаратура – от ехограф до ръчно съграден рентген от 50-те години на XX в., изработен в гр. Пловдив. Възстановката на лекарския кабинет дава възможност да се добие реална представа как е изглеждал един частен кабинет от началото на XX век.
История на Варненски клон на БЧК История на Варненски клон на БЧК
След утвърждаване на устава на Българското дружество „Червен кръст” от княз Александър 1 на 20.09.1885 г. мно¬го видни варненски обществени¬ци като Велико Христов, Михаил Колони, Кръстю Мирски, д-р Ан¬гел Пюскюлиев и др. организират под председателството па митро¬полит Симеон варненски клон на дружество. На 10 ноември 1885 г. се формира постоянно настоятел¬ство в състав: председател Вар¬ненски и Преславски митрополит Симеон, подпреседател Велико Христов, деловодител И. Кисимов и ковчежник Петър Тинев.
Възстановка на кабинети Възстановка на кабинети
Възстановката на лекарския кабинет дава възможност да се добие реална представа как е изглеждал един частен кабинет от началото на XX век. Изложените зъболекарски столове и инструменти проследяват зъболечението от края на XIX в. до 50-те години на XX век. Интерес представляват показаните крачни бормашини. В отделно помещение е разположена старинна аптека – с резбовани дървени стелажи, кристална вазария, хавани и други прибори от „кухнята“ на аптеките.
Апарати и болнично обзавеждане Апарати и болнично обзавеждане
Разнообразно оборудване и апаратура – от ехограф до ръчно съграден рентген от 50-те години на XX в., изработен в гр. Пловдив. Също така е запазена бебешката теглилка, използвана в първия общински Майчин дом

Архив Библиотека

Библиотеката на музея по история на медицината притежава богата сбирка от стара медицинска литература. Това са книги, чието съдържание е свързано с историята на медицината. Едни от тях са с историческо съдържание. В тях откриваме данни за начините на хранене и обличане, бита и нравите през вековете. Тези данни разкриват отношението на хората към здравето и болестите, към живота и смъртта. Други книги са с чисто медицинско съдържание. Те свидетелстват за историческото развитие на медицината. Тук интересуващите се могат да намерят медицински атласи, правилници, фармаколеи, юбилейни сборници, рецептурници, ръководства, лекции, курсове и учебници по отделните медицински дисциплини, годишнини от стари медицински списания. Интерес представляват и сборниците със закони и правилници, регламентиращи здравното обслужване на населението и правата и задълженията на медицинските работници. Книгите са на различни езици, от които повечето на български език, останалите са на руски, френски и немски.

Едни от най-старите книги на български език е „Логика“ – на видния български възрожденец, завършил медицина в Германия, д-р Васил Берон. Участва като безплатен лекар в руска болница по време на Кримската война. Той е автор на първите български учебници

Притежание на музейната библиотека са и няколко книги, пряко свързани с Дарителската болница „Параскева Николау“. Това са „Завещанието на Параскева Николау“ – на български и гръцки език; „Правилникът на болницата „Параскева Николау“ от 1875г. – на гръцки; „Фармакопея“ от 1869г. ползвана в аптеката на болницата, с печат на болницата на гръцки; „Болница „Парашкева Николау“ и паразитите в нея“ от д-р Флори Флори, работил за здравното заведение; сборник с правилници и закони, свързани с медицинското управление, издадени от 1904г. до 1906г. също използван от персонала.

По-голямата част от медицинската литература е дарение на лекари и техните наследници. Дарение са почти всички годишнини от списанието на най-известния лекар природолечител д-р Кирил Йорданов „Природен лекар“. Дарение са книги с научнопопулярно, но медицинско съдържание; книги, издаденит от издателства от различни български градове в малък тираж и представляващи вече библиографска рядкост; много от учебниците, по които са учили наши възрожденски лекари.

чети още

Лични вещи на известни български лекари

Могат да бъдат видени лични вещи и документи, собственост на видни медици; Тук може да се види личното бюро на основоположника на хирургията в България проф. д-р Параскев Стоянов, който е работил и във Варна (патрон на варненския Медицински университет).

Събития

Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие” (Музей по история на медицината) е не само място, в което се съхранява спомена за миналото на медицината, а институция, в която се организират тържества, срещи, изложби, конференции и много други, разнообразни по вид мероприятия.

Публикации

Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие” (Музей по история на медицината) е не само място, в което се съхранява спомена за миналото на медицината, а институция, в която се организират тържества, срещи, изложби, конференции и много други, разнообразни по вид мероприятия.

Галерии